Тези дни, покрай случилото се в Катуница, а и след това, отново е особено актуален проблемът за гражданското общество, проблем, за който всички говорят, а никой не разбира. Никой, казвам, защото имам предвид политическите глашатаи, навикнали да плямпат безотговорно, пък и невиждащите им следовници, които си въобразяват, че знаят нещо, което не знаят. Затова, преди всичко, ще кажа, ясно и отчетливо, че когато политиците говорят за гражданско общество, те най-често лъжат, съвсем съзнателно при това. А го правят, защото няма нищо по-страшно за политическа класа, като нашата, доказала отдавна и доколко корумпирана е, и доколко некомпетентна е, от гражданското общество.
Мистификацията, на която най-често разчитат родните политици,е простичка: те, видите ли, са поредния Месия, поредния Спасител, те ще напъдят лошите, за да възтържествуват редът и справедливостта. Те, няма значение кой, някой, новата сила, схващана наивно като спасителната алтернатива, са добрите, а тези, консумиралите властта, разбира се, са лошите, а народът трябва да ги подкрепи, ако иска по-добър живот. Властниците, нашенският властник, очевидно е, най-често действително са лоши, преяли с власт, злоупотребили с властта, а отгоре на всичко и нищо не свършили. Те, съвсем закономерно, не биха харесали на никой гражданин, напротив, биха принудили, с действие или бездействие, истинския гражданин да търси надеждната алтернатива. Спекулира се тъкмо с това, с гражданската ангажираност на мислещите хора, които наистина търсят алтернатива, идеята за гражданското общество, покрай активността на истинския гражданин, се изкривява направо неправдоподобно. А инак, за всеки, който поназнайва нещичко за обществените процеси, е пределно ясно, че спекулацията, политическата шашарма, макар да върши работа, е крайно несъстоятелна, направо смехотворна. Тя се състои, най-общо казано, в това, че протестиращият гражданин се обявява за политически субект, че се слага знак на равенство между гражданското общество и политическото общество. Всъщност, всичко е далеч по-различно и още Джон Лок знае, че ако гражданите се сдружават и обединяват, заради оцеляването си или заради просперитета си, заради общите си цели, го правят най-често против държавата. Гражданското общество е естествена, най-естествената, опозиция на държавата, особено ако държавата е неспособна да гарантира граждански права, ако не може да защити гражданина. Щом е разкапана, корумпирана държавата, то причината за това, логично, са управляващите, а те, знае се, са представители на политическата класа. Гражданското общество, щом е тъй, закономерно е опозиция не само на държавата, но и на политическата класа, която е неспособна да управлява. Всичко това е известно отдавна и Томас Пейн не само разграничава гражданското общество от политическото общество, но и противопоставя гражданското общество на политическото общество. И, като споменавам тук Джон Лок или Томас Пейн, дължа да го отбележа, не говорим за теоретически постулати, а за анализ на действителността, на реалните. Случилото се в Катуница, да речем, отприщи граждански гняв, очевидно е за всеки, а само политиците хитруват и току търсят под вола теле. Те отново са мъчат да мистифицират проблема, като го превърнат в етнически, да речем, като противопоставят българите на циганите, като говорят за фашизъм, расизъм и прочее глупости. Те бягат от проблема, съвсем съзнателно, защото е ясно, че народът не харесва държавата, властта, че протестира против институциите, против некомпетентността и корупцията. Политиците, дали са тези, които са на власт, или тези, които се стремят към властта, нашата политическа класа, отдавна са доказали своята несъстоятелност, държавата е такава, заради техните действия или тяхното бездействие. Народът, протестиращ против държавата, протестира и против тях, гражданският гняв е спонтанен, самоорганизиралият се чрез интернет народ е гражданско общество, а това, че някой се опитва да яхне народното недоволство е съвсем друг въпрос. Вече се сблъскваме, нищо по-очаквано от това, с множество, разнопосочни, политически спекулации, според които проблемът е криминален или етнически, според които протестиращите са лумпени и така нататък. Проблемът в Катуница, разбира се, не е криминален, убийство не е причина, а по-скоро следствие, него нямаше да го има, ако институциите работеха, то е следствие от престъпното нехайство. Нещо повече, не става въпрос за нехайство, а за отвратителна корупция, за мащабна корупция, за недопустимо попечитество, за дългогодишен чадър над престъпника, който щедро раздава тлъсти бакшиши на своите покровители. Хората не са слепи, виждат и знаят, а търпението им все някога ще свърши, за да се превърне в граждански, подчертавам, протест, в гражданска ярост, ако трябва да съм точен. Съвсем закономерно е, както са закономерни и погромите, яростта е ярост, защото е неовладян гняв, а после, пак закономерно, гражданският протест се преобразува в мирен протест. Приказките за развилнели се фашизоиди са колкото насилени, толкова и преднамерени, народният гняв, така или иначе, рано или късно, щеше да застигне и самозванеца и неговите покровители. Същественото тук е, че един локален конфликт ражда всенароден протест, че хората излизат по площадите, за да протестират против неработещите институции на разкапаната държава и корумпираните политици, които я олицетворяват. Това, че някой псевдонационалист ще се възползва от момента, за да плямпа за опасностите от циганизацията, а някой псевдодемократ ще рони сълзи за расистките изстъпления е познатата демагогия, празното политиканстване. Политическите тарикати, ненавистни и без това, ще са още по-ненавистни, като не забравят тарикатлъците си в такъв съдбоносен момент, като са неспособни да използват енергията на събудилия се народ. Политическите тарикати, нека е ясно, са чевръсти, но не и умни, щом са неспособни да се впишат в гражданското общество, щом не съумяват да реагират адекватно, щом наивно си мислят, че отново ще забълникат разбунения народ. Може и да успеят, не изключвам тази възможност, но за кратко, защото вече имаме гражданско общество, имаме граждани, които негодуват, които се самоорганизират и не се нуждаят от водители. Досега беше по-различно, досега политическите тарикати се организираха в някакви измислени, уж граждански комитети, някакви параполитически формации, които откровено се бореха за власт. И се мъчеха да подведат гражданите и да подменят гражданското общество, искаха да ги приобщят към политическото си доктринерство, пък и успяваха да го направят. Така наречените граждански комитети, мутантите на политическата класа, вече няма да могат, надявам се, да подвеждат истинския гражданин, да го впрягат в борбата за власт. Вече имаме гражданско общество, незряло, може би, но изявило силата си, което логично ще е опозиция не само на разкапаната ни държава, но и на компрометираната политическа класа…
За гражданското общество
