Моралът не е просто нещо. Не малко са ситуациите, когато не е лесно да отсъдиш коя е правата, с повече морални основания страна. Винаги си мисля това, когато стане реч за телефонните измамници, които играят по нелицеприятните струни на човешката същност-желанието да се заобиколи закона, да надцакаш другия, стремежът за лесна печалба. В тези случаи си мисля, че колкото и долно да е измамиш старец и да му измъкнеш спестеното изпод дюшека, често толкова позорна е и реакцията на измамения. Да платиш, за да не отговаря синът или дъщеря ти пред закона във варианта, че е убил дете при катастрофа;
да спечелиш бързи и лесни пари – това бяха измами от началото на демокрацията; най-гнусното – да платиш, за да извадят златен пирон от човек в кома и да го сложат на контузената ти дъщеря /респ. син/. В такива сценарии не зная на чия страна да съм, остава само потресът. Ако държавата обаче иска, може да се справи с „ало измамниците“ бързо и ефикасно. Точно, както 20 години не пожела да бутне с пръст алкохолния престъпник „цар“ Киро, защото управниците го ползваха, а сега като се видяха на тясно, набързо го пренесоха в жертва. Какъв й е проблемът на държавата да се задейства и за „ало мошениците“, вместо да ни ги показват по телевизията в журналистически разследвания, да ги питат от къде имат палатите, в които живеят, а те агресивно да пъдят журналистите или полицията периодично да излиза с обръщения към гражданите и описание на поредните им нови измамнически сценарии?
Кога ще дойде ред на „ало измамниците“?
