В Ямбол един глас бьрзо надмина средните стойности от 30-50 лева и стана 150. Поне така твърдят анонимните гласове, които достигат до нас. А в страната – дори до 200 лева, има изключения и за повече от 200. Това означава, че изборите се печелят с повече пари отпреди, ако се гледат само цифрите. Но, ако се съобразим с равнището на реалната инфлация от последните избори досега, ще излезе, че може и да няма голям ръст в цената на един по престъпен начин спечелен глас. Но това, което е по-страшно е, че вече цената на купуване на вота надминава стойността на една не особено голяма пенсия. Какво излиза – от една страна се продължава престъпната практика на повече или по-малко купуване на гласове, но вече с повече пари.
От друга страна полицията, която трябва да контролира и началника си Цветан Цветанов, и неговата партия, а и другите партии, не направи нищо повече от полицията по време на предишни избори. От трета страна един пенсионер или един социално слаб, а това са доста хора в държавата, които на следващите избори ще бъдат още повече хора, се чудят как да изкарат с толкова малко пари и до стъпката да приемат тези 150 лева, за които все по-упорито се говори, остава толкова малко. Как ще я караме така, как ще се проведат едни следващи избори, ако парите за купуване на един глас растат, а пенсиите никак или пък растат символично?!… Ясно как – на следващите избори, ако не се вземат крути мерки срещу купуването на гласове, а от друга – за осезаемо наистина, не символично вдигане на българския най-нисък стандарт в Европейския съюз, ще се стигне до още по-големи абсурди и до още по-голяма покупко-продажба на гласове.
Купуване на глас – на цената на пенсия
