Аз например за първи път виждам Бойко Борисов да запецне. И види се – да се почувства неудобно. Така и така, го питат журналистите, министър Рашидов каза, че много хубаво рисувате — смятате ли да направите изложба? И той наистина запецна. Можеше милион неща да им отвърне, но нито едно от тях нямаше да е лицеприятно за прекия му подчинен – министъра на културата…
Защото именно Вежди Рашидов – творец все пак, божем! -каза, че премиерът така си рисувал по време на заседанията на Министерския съвет, че изкуството не е точна наука, там пет по пет не е двайсет и пет и че не се знае кога ще се отключи геният… Драска си, значи, и един ден… – знае ли човек?!
И те ти го заглавието: „Борисов — бъдещ Пикасо?“
Затуй премиерът понечи да се измъкне. „Дали – вика – няма да ме питате нещо сериозно?. ..“ – обаче те пак го питат и разпитват. Така и така, колко картини сте нарисувал? „Не съм ги броил“ – вика.
От цялата тая работа, разбира се, скандал няма да произлезе. Всичко туй се случи в понеделник – в петък едва ли някой ще си го спомня. А не бива! Според мен „поканата“ към Бойко Борисов да станел почетен член на Съюза на българските художници, е нещо страшно. Не знам дали е въпрос на слагачество (или рецидив на най-древната професия, според както изискано се изрази един техен колега), но във всички случаи е нещо гадничко. Обясненията на младото ръководство на Съюза (избрано през април тая година), са горе-долу в смисъл, че почетното членство не е оценка на творческите качества на избраника, а може да му бъде присъдено и по
други причини и поради по-инакъв принос. Абсолютно вярно -може. Но защо не му го предложат, когато Бойко Борисов вече няма да е министър-председател?! Може и да не е за вярване, но и този момент все някога ще настъпи, сериозно ви казвам. Впрочем и в Управителния съвет на СБХ май са се постреснали от гафа (и как няма – те му се слагат, той ги нахоква!), защото накрая обясненията ги даваше пред журналистите Анжело Красини. А Анжело Красини е заместник председател на Съюза по… стопанската дейност!
Но инак следваше да стане скандал. Както си беше скандал (но несъстоял се скандал) и когато през пролетта на 2009 година Асоциацията „Българска книга“ обяви, че ще прави тогавашния министър-председател Станишев „Рицар на книгата“. „Рицар на книгата“ е приз, който се връчва на „личности със заслуги за развитието на книжния сектор и утвърждаването на българската книга и четенето като основни фактори за духо-
вното израстване на личността“. Тогава Стойо Вартоломеев в открито писмо каза, че „в България сигурно няма друга работодателска организация, която да се под-мазва по такъв плосък начин на властта“, а Божана Апостолова просто призова Сергей Станишев да върне наградата. (Както сега го направи Бойко Борисов.) Не помня дали Станишев се вслуша в думите й, защото според информациите, които се появиха в пресата и в информационните сайтове, той просто не отишъл на церемонията по награждаването (му). „След заплахата от страна на много книгоиздатели за бойкот той е предложил да получи наградата по-късно на среща между него и членовете на асоциацията.“ Това е положението… А българската книга цъфти и връзва. Книжният сектор и той!
Не се е чуло и Теди Москов да е върнал почетния знак „Златен век“ за принос в развитието на българската култура. През ноември 2010 той прие отличието с условието,
че ще му го върне обратно на Вежди Рашидов, ако не се намерят още пари за театър в България. Вероятно са се намерили…
Според едно от устойчивите клишета творецът е страшно независима личност. Затуй всички настояваме, че думата „интелигенция“ например е кофти дума, защото превръща интелектуалците във вид човешка маса. И че не може за интелектуалеца да се говори в подобно множествено число. И че творецът -хеле пък художникът! – е обезателно бунтовник по душа и по позиция. Една стара-стара максима гласи, че в смутни времена народите се обръщат за съвет към своите поети, а единствено в спокойни години слушат генералите си.
Е, случаят с по(д) каната към Бойко Борисов да стане почетен гражданин в гилдията на художниците пропуква това вярване.
От което трябваше да гръмне невъобразим скандал.
А понеже не гръмна, значи вярването вече е напълно зачеркнато.
Think about it!
