Много хора се чудят как сме оцелели като народ. И аз съм се чудил. Държава, преминала половината си съществуване под робство, има малък шанс да продължи живота си. Но ние сме си тук, напук на всичко и всички. Колкото и да ни се подиграват на Запад, че премиерът ни е пожарникар-бодигард, че най-влиятелният политик в България в етническият турчин Доган, ние оцеляваме. Защото сме славяни. Няма славянска държава, която да се е затрила. Слявяните може да са анархисти и неорганизирани мечтатели, но са и неизтребими. Слава Богу, че сме славяни!
Пред България има обаче два големи проблема – единият е религиозен, а другият е цивилизационен.
В навечерието на новия век се появи книга, наречена „Сблъсъкът на цивилизациите“. В нея пишеше, че предстоят не идеологически конфликти като „Студената война“, а етнически и религиозни войни. Много хора в България я посрещнаха с присмех, но скоро замлъкнаха. Християнският свят бе изправен срещу войнстващия ислямски джихад на „Ал Кайда“ и други подобни групировки. Сърбите изгубиха Косово, завладяно от албанците-мюсюлмани. Вече не е смешно. У нас Родопите са заприличали на таралеж от минаретата на джамиите, в Лудогорието е същото. На много места в нашата Родина хората отказват да говорят на български език. Деца от България са изпращани в страни в Близкия Изток, където се подготвят да живеят и умрат за аллах. Какво ще се случи, когато се върнат?
Другият проблем са циганите. Преди хиляди години арийците завладели Северна Индия и покорили дравидската раса- хора с тъмен цвят на кожата. Легендата разказва, че един от завоевателите бил българският кан Кардама. Иронии на съдбата, нали? Сега пък тези мургави дравиди ни заливат като море. Какво е бъдещето на българите, притиснати от мюсюлмани и цигани на ръба на християнската цивилизация, която не ни припознава като част от себе си? Нека продължаваме да си затваряме очите пред проблемите и да видим дали славянските корени ще ни помогнат сега…