Национална стачка вещаят синдикалисти заради увеличаване на пенсионната възраст и премахването на процента за прослужено време. Отделно БДЖ и то се готви за протест, а протестът на БАН изкрея като крехките пламъчета на свещите, които кротко държаха учените на бдението пред Министерски съвет. Държавата и управниците ни са ни докарали до хала действително да се вдигнат на бунт ощетените, в това няма спор, но въпросът е, дали правещите се на шамани синдикалисти наистина ще съумеят да обединят недоволството на хората или пак само ще показват „мускули“ пред микрофоните, а на улицата няма да излезе никой. 22 години поред редиците на синдикалните членове се топят и само в държавни фирми или в държавни структури останаха синдикални организации, докато в частния сектор синдикатите съвсем сдадоха фронта.
Причините за това са много – от една страна работниците дори и в държавните фирми не се чувстват защитени от синдикалните си лидери, защото те често влизат в съглашателство с директора, а от друга едва ли има по-омразна дума за частника от синдикати във фирмата му и под заплахата от възможността да си загубят работата хората предпочитат да нямат синдикална защита в частната фирма. Така за 22 години демокрация вместо синдикатите да увеличават властта си, те останаха като генерали без армия. Друг е въпросът, че това правителство иска да посегне на благинките точно на администрацията и тогава вече може да разсърди сериозно синдикалните лидери, защото и двете организации са „най-силни“ точно сред чиновниците, а не сред работниците. И тези протести вероятно ще се окажат ялови, но причината за това трябва да се търси преди всичко в провалилите идеята за истинска защита на интересите на работещите синдикални лидери, а не само в гледащия преди всичко спокойствието си работник, който вече не вярва на никой.