Въпрос на няколко години е гражданското недоволство на Запад срещу алчността на банкерите, която стои в основата на доскорошната банкова и финансова, а днес и икономическа, и дългова криза да ескалира. Протестиращите срещу Уолстрийт може след време дори да се доберат до властта, но по-вероятното е частично, но осезателно да започнат да влияят на държавната политика на развитите държави в областта на финансите. В противен случай днешната вече дългова, но и все по-видима социална криза в Съединените щати, а и в Европа, евентуално ще разклати многовековните устои на модерния начин на живот. Разбира се, че трябва да се сложи намордник – да се стопира безмерната алчност на тези от банкерите, които и до днес, напук на орязването на ръста на доходите в другите сфери, продължават да си вземат огромните бонуси към също рекордно големите спрямо много други сектори на икономиката заплати.
Но, за да има възвръщане към нормалността, може би ще се наложи да се сложи юзда, пък и все по-осезателно вече се слага и на неограниченото вземане на заеми от физически лица, от фирми и от цели държави, което е другата страна на монетата. Именно преяждането с кредити трупа от една страна свръхпечалби на банкерите, но от друга – трупа и все по-трудно платими дългове. Дълговата криза в еврозоната е пример за преяждането с кредити. Дори, ако с помощта на Германия и на други финансово стабилни държави се изплатят и опростят днес огромните дългове на Гърция, а утре -на Италия, ако същите или пък други държави продължават по подобен начин да трупат други неплатими дългове, то пак ще има, може би и по-опасна, дългова криза. Ако тази и следващата година сигурно ще се запомнят до голяма степен именно с трудното изплащане на дълговете на Гърция и на Италия, то с какво ли ще бъдат запомнени по-следващите години и десетилетия? Може би с други дългови кризи, с фалити на цели държави, а защо не и на еврозоната, ако още отсега не се вземат мерки срещу кредитното преяждане, срещу кредитната вакханалия, която винаги, рано или късно, ражда нови и нови кризи? Ясно е, че мярата няма цена. Нужни са мерки, които не да задълбочават кризата като на нейно място създават нова, а напротив – да нормализират трайно нещата.
Но не и да се изпада в дянковщина, т.е. в другата крайност – преяждането не се лекува със свръхлишения, нито с постоянен глад, нито със „свръхпостна бюджетна пица“, както упорито се опитва да практикува със собствения си народ Дянков. Преяждането, което е характерно на Запад и рядко срещано в страни като България, се лекува бавно и постепенно – с нормални дажби – другото е извън пътя. И не случайно в нормалните страни се смеят на „съвета“, който е повече за вътрешна употреба, на Бойко Борисов да си намалят доходите, заплатите, пенсиите и бонусите до жалкото равнище в нашата страна… Та те не са доброволни самоубийци, каквито искат да ни направят Дянков и Борисов…
Ако на Запад нарастват протестите срещу преяждането с неплатими кредити като първопричина за кризата, срещу крайности, една от които е ненаситността на банкерите, ние, като не толкова богати, да не забравяме и за другата страна на монетата – за ненаситността на искащите все нови и нови заеми. Но пък и в никакъв случай да не се съгласяваме и на другата крайно дива, балканска крайност – да не приемаме очертаващото се лишение от най-елементарното и от най-нужното, от жизненонеобходимото и дори от животоспасяващото. Защото в противен случай на Балканите, ако не днес, то утре ще има социално недоволство не само срещу глада, но и срещу една от причините за недоимъка – срещу безумните прояви на дянковщината, която носи и ще носи все по-голям глад …
И преяждането с кредити, и дянковщината са еднакво опасни
