Отпуснете се, не мислете за нищо, освободете съзнанието си. Сега си представете, че сте на място без шефове, без работно време и без финикийски знаци. Вие вече спите и когато се събудите ще правите точно каквото съм ви казала. Съсредоточете се над мен. Вие подкрепяте пенсионната реформа. Почвате да я заобичвате. Прегръщате я, както я прегърна социалният министър Тотю Младенов. Вие сте едно със социалната реформа: вие сте в нея и тя е във вас. Сега ще се събудите отпочинали и щастливи.
Човекът е прав, макар и да не знаеше преди да излезе в медиите, за вдигането на пенсионната възраст. Прав е да го подкрепи това решение. Но защо да спираме до някакви си 2-3 години повече. Имайки предвид, че от началото на мандата на правителството това не се случва за пръв път, защо да играем на дребно. Бих казала, нека да се върнем преди ’89 и да дадем шанс отново на петилетките. Защо не на декадата. Или дузината. С по толкова увеличение наведнъж ще спестим излишно лаене по темата в публичното пространство. А най-ми се ще да се пенсионираме на столетие. Тогава ще имаме стимул да доживеем до толкова или поне държавата ще има стимул ние да живеем толкова и набързо ще измислят начин да вдигне продължителността на живота. Ако не, ще работим, докато си починем на работното място, да не сме в тежест на държавата. Пък и с мизерните пенсии, човек пари да се самоубие тертиплийската няма. Таз година столетник, догодина безсмъртен. Да ни е честит животът.