В Деня на християнското семейство освен за собственото си семейство не поглеждаме навън. Ние приднадлежим към семейството, на Балканите, но и към източноправославното семейство. И сме християни. Не случайно вчера толкова млади хора си отправяха най-искрени пожелания за много топлина, разбирателство, надежда, подкрепа и синхрон в собствените си семейства. Но въпросът тук, не е, какво е съвременното българско семейство, а за това, че отбелязваме Деня на християнското семейство и то според църковния календар.
Има скептици, които отричат, че младите българи почитат храма, още повече пък празниците, защото видите ли поколенията били атеисти. С такива обобщения ми е трудно да се нагърбя, но гледам фактите. На големите църковни празници пред църковните храмове в града е пълно с млади хора.
Визирам дори и ученици, които с уважение стоят пред храма на Великден със запалена свещичка преди да започне традиционната обиколка в първите минути след полунощ.
Според социолозите 90 на сто от младите новобрачни семейства подписват освен граждански и църковен брак. А когато детето проходи отново в храма отиват да го кръстят.
В годината има немалко църковни празници, но има и именни дни, когато същите, тези, млади хора палят свещ пред светеца, на когото носят името. Скептиците явно не познават фактите или живеят в свой измислен свят, далеч от този, който е навън по улиците, в кафенетата, в градинките и около тях. Българите може и да не са набожни, но не са и безбожници. Още повече пък да се стоварва такъв товар върху плещите им. Ако бяха такива нямаше да си честитят вчерашния църковен празник.