Новият бюджет е като стария, пак не стигат парите за култура, наука и здравеопазване, но благините на администрацията са непокътнати, че и увеличени. И не е чудно, щом е тъй, че и културата ни, и науката ни се топят, че се топи и народът ни, докато администрацията набъбва. Да си учен или поет, да речем, вече е срамно, а да си народ още по-срамно, но го няма вече помръкналия имидж на чиновника. Не щеме наука, пък култура хич, а всеки да си пази здравето, както умее, но нашето да не се губи. Такива са, общо взето, разсъжденията на чиновника, бисерите на чиновническото скудоумие, спомогнало решително, за да скалъпим и този бюджет. И ще останат такива, докато сме не народ, а мърша, както се изрази един от най-големите българолюбци, незабравимият Петко Рачов Славейков…