Медиите бълват за лекарски грешки, които се оказват фатални. Народът стои вечер пред телевизора на дивана и чука на дърво да не му се случват такива ситуации. Пострадалите семейства вият на умряло заради загубата на най-близките си. Лекарите обаче мълчат и се чувстват омърсени, унижени и набутани в блатото на обществото. Когато официалните здравни власти мълчат по определени случаи и не разясняват на преден план излизат всички пациентски организации и говорят за проблемите в родното здравеопазване. Иначе всички са единодушни, че системата трябва да се реформира, за да бъдат всички участващи страни в нея удовлетворени. Да.
И досега имаше реформи – един министър посегна на малките болници, друг иска да реформира спешните центрове, трети и т. н. Друг е въпросът дали тези реформи на парче водят до голямата промяна. Това май трябва да си изясни държавата. Защото и смяната на здравни министри от сутрин до вечер не е знак, че ще се случи нещо добро. Системата отдавна притиска паци¬енти, лекари, здравна каса, аптеки и т.н. Сигурно всяко звено е заявявало неведнъж какво да се направи, друг е въпросът има ли не само кой да слуша, но и кой да чува това, което се иска. Без чуваемост реформите ще бъдат само идеи. У нас винаги има много идеи. А възможности има ли? Има ли желание да се върви към по-добро? Има ги на книга. И само толкова.
Няма чуваемост
