Точно 100 години минаха, откакто България отбелязва най-големия възход в новата си история. 1911-а била време на бурно икономическо развитие, на еуфория от наскоро придобитата независимост. Нашите прадядовци се гордеели, че са българи и си мечтаели за целокупна и силна България, стъпила на три морета, както по времето на Симеон и Самуил. Тогава надеждите на нашия народ са погребани от шайка алчни, корумпирани, некадърни и недалновидни политици. България никога не се възстановила. Неслучайно някои от нашите историци посочват 1911 г. като край на българското Възраждане. Следват две войни, две национални катастрофи, хиляди напразни жертви, крах на мечтите, надеждите и идеалите… След това комунистите довършиха българския народ… А сега? Политиците са си същите. А ние подсмърчаме, псуваме, надяваме се да вдигнат ма-а-алко заплатите и тайничко се молим Симеон Дянков да не закръгли пенсионната възраст на 100 години. Оцеляваме…