Пред България има обаче два големи проблема – единият е религиозен, а другият е цивилизационен.
В навечерието на новия век се появи книга, наречена „Сблъсъкът на цивилизациите“. В нея пишеше, че предстоят не идеологически конфликти като „Студената война“, а етнически и религиозни войни. Много хора в България я посрещнаха с присмех, но скоро замлъкнаха. Християнският свят бе изправен срещу войнстващия ислямски джихад на „Ал Кайда“ и други подобни групировки. Сърбите изгубиха Косово, завладяно от албанците-мюсюлмани. Вече не е смешно. У нас Родопите са заприличали на таралеж от минаретата на джамиите, в Лудогорието е същото. На много места в нашата Родина хората отказват да говорят на български език. Деца от България са изпращани в страни в Близкия Изток, където се подготвят да живеят и умрат за аллах. Какво ще се случи, когато се върнат?
Другият проблем са циганите. Преди хиляди години арийците завладели Северна Индия и покорили дравидската раса- хора с тъмен цвят на кожата. Легендата разказва, че един от завоевателите бил българският кан Кардама. Иронии на съдбата, нали? Сега пък тези мургави дравиди ни заливат като море. Какво е бъдещето на българите, притиснати от мюсюлмани и цигани на ръба на християнската цивилизация, която не ни припознава като част от себе си? Нека продължаваме да си затваряме очите пред проблемите и да видим дали славянските корени ще ни помогнат сега…
