Най-после дойде краят на стачката на железничарите. Тя втръсна и на самите стачкуващи, и на българските граждани. Днес двете страни би трябвало да подпишат колективния договор и да си стиснат ръцете. Но тези 3-4 седмици на протести не стигнаха да си дадем отговор на следните въпроси – кой докара БДЖ до фалит, кой продаде над 1000 липсващи вагони за скрап, кой направи структурите в железниците толкова усложнени и надробени, че и железничарите не знаят точно с какво се занимават техните колеги? И не на последно място кой настани толкова много излишна администрация в сгради, които по-скоро са за жилищни блокове? Заради такива решения, заради изчезналите вагони сега няма пари за плащане на смешните кредити от по няколко милиона и се стигна до технически фалит на БДЖ.
Няма пари за плащането на кредитите и заради непоследователна държавна политика за развитието на железниците. И поради липса на контрол, а защо не и заради опити за умишлена безстопанственост и изкуствен фалит? Нищо не коства на Дянков да измести леко приоритетите и да намери малко пари за доизплащането на т. н. царски мотриси. Защото влаковете са най-евтиният транспорт за българите. Не случайно всяка държава се грижи освен за пътищата и за железниците, защото те са артериите, по които тече животът. Ако артериите са здрави, ако през тях протича достатъчно кръв, ако има нужното налягане организмът е здрав. Ако ли не, умира. Нима искаме смъртта на държавата?! Нека Дянков се вземе в ръце и да даде няколкото смешни милиона, за да не се излагаме пред германците и пред целия свят. Пък и не ни отива след като сме такива „отличници“, нали Дянков!?…