Поредното насилие между младежи – безпричинно пребитото момче от 35 СОУ в София от негов връстник от съседния Строителен техникум, предизвика също поредното изригване на реакции. Край училището се струпа полиция, коментират един през друг психолози, учители, родители. Както обикновено – ще е от ден до пладне. У нас е така – всяко чудо – до три дни и до следващото чудо, когато всичко ще се повтори. Истината е, че пребитото момче, а и всички преди него – оказа се, че има не малко такива, са жертви на най-ужасния ни бич – безразличието. Макар сега всички да се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, няма как учители, директор, психолог, другите ученици, а и поне някои родители да не са знаели какво става. Безразличие, тишина, насмитане на проблемите под килима -да не се види, чуе, да не се размирише. И тъкмо затова накрая гръмва с възможно най-голяма сила.
Възмутителна е и реакцията на майката на момчето-насилник. В наше време родителите се чувстват длъжни да защитят децата си, каквото и да са сторили те. Естественото родителско чувство за вина, че не са направили максималното за детето си, всеки го носи в някаква степен, ги подвежда в грешната посока. Ала всъщност освен безразличието не е ли егоизмът станал другото верую за съвременното оцеляване – „аз да се оправя, пък другите кучета ги яли.“ Тогава да не се чудим, че берем така горчиви плодове!