Когато става въпрос за деца и родители, винаги се казва, че интересите на детето са на първо място. И така би трябвало да е, но у нас на практика гледната точка е обърната. Родителството се смята за свещено, забравяйки, че ако част от българите са свръхгрижовни, има и изумително безотговорни. Държавните служби са на страната на майка, изоставила 9-те си деца и заминала за чужбина. Те – крали, скитали, дишали лепило – няма значение – трябва да се оцелява. Върнала се тя, разхвърлила ги по домовете, но през десет дни се срещала по за половин час ту с едно, ту с друго, пак няма значение – това обаче е добра майка. Абсурд! Има жена, която иска да се грижи за едното дете – майката със собственическо чувство й забранява. Нищо, че това ще означава по-добро бъдеще за детето, нали то й носи приход – детските. Соломон навремето е разрешил лесно спора – жената, която се отказала от детето, за да остане живо, т. е. пожертвала своя егоизъм и самолюбие, тя била истинската майка. Мъдро.
Деца и родители
