Ами това е положението. Както се и очакваше, президентът Георги Първанов наложи вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 година. Малко преди обяд вчера информационните сайтове и онлайн-изданията на големите вестници публикуваха като новина номер едно съобщението на прессекретариата на президентството, че държавният глава е подписал указ, че връща приетия след среднощни бдения, шеги, закачки, кафета и заспали из кулоарите народни избраници.
В мотивите на президента се казва, че: „За съжаление с приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. сме свидетели на едностранен отказ на управляващите от поетите и нормативно установени задължения в противоречие с утвърдените принципи на социалния диалог.
Освен това този закон не само не отговаря на обществените очаквания и нагласи, но съдържа разпоредби, които отнемат и накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите.“
Което си е верно – верно си е!
То хубаво, ама новината щем не щем ни кара да си припомним и едни други заглавия и новини, и то от съвсем скорошното ни минало незабравимо.
Ето:
3 януари 2011 година. „ПЪРВАНОВ ОЧАКВАНО НАЛОЖИ ВЕТО НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС!“
19 януари 2011 година. „ПАРЛАМЕНТЪТ ОТХВЪРЛИ ВЕТОТО НА ПРЕЗИДЕНТА ВЪРХУ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС!“
Случаят с изборния кодекс нито е единственият, нито дори е най-нахалният. Спомних си го само понеже още му берем срамотиите, заради всичките онези невалидни бюлетини и забранителни списъци по уседналостта – все плодове на изключителната компетентност на гвардията на Искра Фидосова.
Та затуй да не бързаме да се радваме и да си мислим, че ще ни се размине тройният скок във възрастта (ако трябва да споменем само една, но комай най-
взривоопасната хрумка на обединените около груповата си отговорничка законодатели). Хайде де! То тях не ги спряха нито запъването на профсъюзите, нито вразумителните доводи, че увеличаването на възрастта за пенсиониране няма да донесе никакви приходи за държавата, нито дори кипналия от народ площад пред собственото им учреждение, (инак наречено за благозвучност „Народно събрание“), където хората скандираха „Вървете си вие, за да не дойдем ние“, та някакъв си там президент -който при това вече си отива! -ще ги озапти в устремния им инат.
Управляващите с право се усещат всесилни. Така или иначе откакто свят светува правото винаги е било на страната на по-силните.
Че са недосегаеми – също няма спор. То им е гарантирано от една конституция, в която и зъб не се обелва да кажем за отзоваване на депутат, а да не говорим, че те не са отговорни пред закона за нито едно свое решение в пленарната зала. Хубаво, лошо – това е!
Че са сигурни, че никой няма да им потърси сметка и след като престанат да са имунизирани народни, с извинение, представители – също е ясно. През тоя несвършващ наш преход лично аз не помня бивш депутат да е бил изправен на съд за лошо или дори престъпно законотворчество. Най-много калпавият закон да бъде отменен от следващите им заместници и точка по въпроса.
Чудя се обаче дали няма да се намери някой, който да им подари романа на Андрей Платонов „Чевенгур“.
В него те ще могат да прочетат странната мъдрост на руския писател: „Два заяка, като видят зор, и вълк изядат!“
За съжаление ние не случайно имаме поговорка: „Не е юнак който бие, ами който търпи.“
И дори оъвсем отчайващата „Сиромах без търпение е като кандило без масло.“
Както и да е…
Да видим сега колко време ще им е нужно, за да отхвърлят поредното президентско вето.
За сроковете на годност на едно президентско вето
