Пироман, подпалвач – това били различни неща, или бог знае каква зловеща личност – една или повече, тормози София. Като факли за броени минути горят колите на обикновените хорица. Набързо отминаха предположенията за война между застрахователи, за интереси на собствениците на платени паркинги или лични отмъщения. Вчера шефът на софийската полиция лансира изненадващо нова версия – че подпалвачите целели дестабилизация, те искали да отклонят вниманието и ресурса на полицията, но тя щяла да продължи да работи и по останалите престъпление. Ясно е, че в тези изявления има преднамерени послания – включително и това, че подпалвачът бе наречен страхливец – сигурно, за да се направи на много смел и да сбърка.
Така или иначе – знаем си добре – колата и домът бяха богатствата на българина от времето на соца, и сега това е най-ценното, което има редовият ни сънародник. Така че всяването на страх, несигурност у най-обикновените хора си граничи с психологическите постижения на тероризма. И ако днес психозата е в София, нищо не пречи утре да се пренесе където и да е. Знаем, че не са малко случаите, когато някой мрази за нещо си комшията на село и му палне я балите слама, а някоя стопанска постройка. Ала същият е резултата – дестабилизация, несигурност и страхова психоза, ако някой започне да убива, да пребива, да ограбва и въобще да върши безнаказано всякакви тежки престъпления. Вероятно подобни изблици на агресия, песимизъм и унищожение могат да се случат нявсякъде по света, но когато се разиграват в място като България, където хората са едни от най-черногледите и обезверените – резултатът е умножен. Така че – полицията няма алтернатива – трябва сериозно да поработи, а обществото – да помага.
Огънят като тероризъм
