Като форма на отмъщение кьм враговете си в стария Общински съвет може да се приеме желанието на кмета Георги Славов да повиши намалените от тях данък сгради и такса смет за граждани. Въпросът е обаче на кого отмъщава – дали на тях или на гражданите, защото по-високите данъци и значително повишената такса смет ще се плащат от джоба на всички собственици на жилища в Ямбол. Криза е, и общината отчита това, като се опитва да не товари бизнеса с увеличени данъци и дори намаля туристическия данък за хотелите. Когато кризата се отразява на бизнеса, от това страдат и работниците, които или губят работните си места, или получават по-ниски доходи, т.е. и те не остават незасегнати от влошените икономически отношения в страната и конкретно в Ямбол.
Това обаче не се отчита от общината, ръководството на която явно се чуди как да се пълни бюджета, защото предстоят сериозни изпитания – не само ще започнем да плащаме заема за водопровода, защото гратисният период вече свърши, но и трябва да се намерят средства за собствено участие по важни инфраструктурни проекти, които ще се изграждат с европейски пари. Нуждите на общината са факт, но парите за данъци и за такси все пак излизат от джоба на ямболци, които с нищо не са виновни нито за недалновидната политика по отношение на регионалното депо в продължение на няколко общински управи, включително и на тази, нито пък за необмисленото поемане на дългове, които трудно ще плащаме. И ако досега поне тази кметска управа успяваше да удържи финансовата стабилност и да не позволи общината да задлъжнее, не се знае какво бъдеще ни чака при милионите, които трябва да осигурим и като собствено участие по европейските проекти и за да можем да обслужваме самите проекти. Душа да ни я яка и дано все пак разумът в управниците ни да надделее, защото после попарата, която надробят, ще я сърбаме всички.