Втора седмица България се тресе от протести, а управляващите се опитват да неглижират основанието им. За първи път в демократичната ни история протестите не са само за пари, а и срещу поети, а неизпълнени обещания. Всички виждаме и чуваме, че кризата е опряла ножа до кокала, но в същото време разбираме и че управляващите сами са предизвикали мощното недоволство, макар непрекъснато да подминават този най-важен за протестиращите, но маловажен за тях факт. Основните протести имат и морално, а не само фискално измерение, но политиците се правят на ударени, че това не ги касае и непрекъснато насъскват срещу протестиращите техни колеги и цялото общество. Преходът разбърка с миксер моралните ни ценности и ни докара до дереджето да забравим, че политиката е преди всичко морал, а не само демонстрация на власт и келепир. А когато липсва моралът, ще си отиде и доверието, освен ако мазохистично не ни харесва повече да ни лъжат…