България си има законодатели, но народът мечтае да намери талант законодател. Е, това, чудо, което го чака повече от 20 години, все още нито идва, нито се случва. Всеки новоприет закон се прекроява след половин година, а законопроектите, които тепърва се предлагат крият парадокси. Да оставим официалното извинение, че винаги ги нагласяме с тези, уж, европейските. Законопроектът за качеството на храните трябваше да предложи строг контрол, повече проверки, тлъсти санкции по цялата верига, а не само в търговските мрежи – както е записано в момента. Видите, ли, достатъчно е инспекторите да намерят хранителни стоки с изтекъл срок на годност и да изпратят продавача зад решетките.
Е, това, е вече откритие! Защото затворите до момента трябваше да се напълнят с други представители, но не и с тези хора, които стоят зад щанда в кварталните магазинчета. Всъщност, затвора, може би е за тези, които умишлено подменят етикети на храните, но не и за тези, които продават. Кой пък е този умник, който е предложил да се намалят асортиментите в малките магазинчета. Те, и в момента, сами си ограничават стоката, за да могат да оцелеят. И какви са тия затвори за продавачката? По-добре повече проверки и непрекъснато растящи глоби, но чак пък тол¬коз много „желязо на едно място“, хайде, де! Заплахата зад решетките само ще засили корупцията и пак ще се шмекерува. България си търси талант законодател, който ще предложи такива правила, които не са в ущърб на народа.