Мирис на току що опечени апетитни пържоли се понесе покрай думите на министър-председателя. Бойко Борисов се изпусна, че на полицейските кучета за добра работа се полагат пържоли. Но покрай тези, уж невинно изпуснати думички, ужасно се разсмърдя и смрадът затисна неочаквано цялата държава. Което пък накара Борисов да се извини на роднините на убитата Мирослава. Колкото и да е абсурдно, но в нашата опоскана от крадци държава скандалът, който светкавично набъбна от едни необмислени думи, нанесе поражения по-тежки и от чума. Причината – не само цинизмът и обидата към паметта на убитата, не само обидата и към близките й, но за неочаквания ефект май е „виновно“ и чувството на глад, което хронично, от много време насам, мъчи болшинството българи на фона на хранените с пържоли оядени полицейски кучета. Като на куче – пържола. ..
А като на човек – глад… Това е бързата равносметка за препатилия от неуспешни управници български народ. На хората отдавна е ясно, че те не струват в очите на собствения им премиер дори колкото куче, макар и полицейско… Изпуснатите думи май само потвърждават ужасното опасение. След този скандал Борисов няма много полезни ходове. Ароматът на пържоли ужасно се размириса и може да коства много на самозабравилите се управляващи. Е, те ще се опитат да отвлекат вниманието на изгладнелите гласоподаватели към нещо друго, но, когато човек е силно раздразнен от глад, все по-трудно ще чува поредното забаламосване…
Апетитно – като за кучета…
