Нов казус със съден общински съветник се задава, този път обаче в община „Тунджа“. Все още не може категорично да се каже дали председателят на групата съветници на ГЕРБ Иван Божилов ще получи осъдителна присъда лишаване от свобода за сключени неизгодни сделки като управител на „Комуналуниверс“ и евентуално кога тя ще влезе в сила, но още отсега е ясно, че никой според законодателството ни не е задължен да уведоми Общинския съвет или Избирателната комисия за евентуална такава присъда. На прокурорите не им е вменено изрично подобно задължение, въпреки че Законът за местното самоуправление след последната му поправка изрично казва, че при присъда дори не е нужно да се произнася Избирателната комисия, а трябва съветникът директно да напуска и на негово място да влезе следващият.
Дупката в закона я има не само за съветниците, но и за учителите. Ясно в правилниците им е казано, че дори младши учител не може да бъде, ако има дори и условна присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление, но няма орган, който да е задължен да уведомява директорите или инспекторатите за подобни присъди. И така всеки осъждан учител може да си трае на работното място и да се моли да не го барнат неговите колеги. Дупката в закона се получава и заради нещо друго – всеки работодател иска свидетелство за съдимост за своите работници само при постъпване на работа, а след това никой нищичко не знае. И ако това не е проблем за професии, които могат да се заемат и от осъждани, то при тези, за които изрично се забранява това, няма как да се реализира законовата мярка на практика. Като говорим на думи за повече законност, да вземем да си приведем и нормативните правила в ред, за да не се заобикаля закона с удобни оправдания, че това не е задължение на никой.