Отвличане, убийство, вътрешен човек, разкриване, самоубийство на престъпник и подозрения за нещо недоизяснено… Звучи като вечерния крими сериал, но не е. Сега ясно разпознаваме щрихите от случая Мирослава в Перник, но и да не ни се вярва, след някой месец ще го забравим. Имаше и други отвличания, имаше заловени и съдени, остана усещането за нещо недовършено – недоразкрито. Оказва се, десетки сънародници изчезват. Когато довечера седнем пред телевизора за поредното криминале преди лягане, да си спомним, че това не са само измислени истории от екрана, има го и в живота. Уви, и ще го има, както и всичките му злини. Случаят Мирослава обаче остана нарицателен и с непремереното говорене на един премиер – когато си най-високо в държавата, не стига да бъдеш естествен и неподправен. Освен голямо его, е нужен и такт – не само в политиката, така е и в живота.