Българската прокуратура стана причина за ново осъждане на България в Страсбург – този път заради неадекватно разследване на жесток побой, претърпян посред бял ден от ямболския гражданин Бисер Костов в супермаркет в града. Евросъдът отреди обезщетение от 4000 евро за Костов, станал жертва на нарушение на чл. 3 от Kонвенцията по правата на човека и 1000 евро за разноски по делото. През април 2004 г. Бисер Костов (тогава 53-годишен) пазарувал в малък супармаркет в Ямбол, когато бил спрян от служител в магазина по подозрение, че е откраднал малка бутилка водка – на цена 1,20 лв. Човекът бил отведен в офиса отзад, повален на земята и пребит с ритници и юмруци от собственика и още един служител, преди да дойде полицията.
Побоят бил толкова жесток, че по-късно лекарите установили 10 счупени ребра, пневмоторакс, наранен бъбрек, хематоми по главата и още много други наранявания, които довели до дълго и тежко лечение. Дошлите двама полицаи отвели г-н Костов в полицията, след като той се оплакал, че е бил пребит и се чувства зле, моли да му осигурят лекарска помощ (по-късно двамата полицаи свидетелстват, че Костов не е имал видими наранявания и не и искал медицинска помощ). Дознанието бързо приключва с мнение за съд на собственика и служителя, пребили Костов. Но прокурорът по делото 4 пъти прекратява производството с мнение, че няма достатъчно данни кой точно е нанесъл нараняванията. По жалба на пострадалия Ямболският съд последователно връща делото за допълнително разследване, посочвайки абсурдните доводи на прокурора (един и същ почти до края на разследването, когато е бил повишен) – включително, че вероятно нараняванията на Костов са били нанесени след като си е тръгнал от полицейското управление към къщи, стигайки до подозрението, че едва ли не човекът сам си е нанесъл травмите. По време на допълнителните разследвания собственикът на магазина започва да твърди, че пострадалият е бил пиян, а нараняванията му са получени вероятно при опита да бъде обуздан, защото Костов се опитвал да нападне и бие хората. Медицинската експертиза обаче е достатъчно категорична, че травмите на Костов е възможно да са били получени по начина, който той описва, но няма как да са нанесени по описания от собственика на магазина начин. В крайна сметка, след две години връщане на делото за разследване, през 2006 г. собственикът на магазина се позовава на чл. 239а от НПК и иска делото или да се внесе в съда или да се прекрати. Понеже прокуратурата не прави нищо по въпроса, делото е прекратено от съда. Жалбата на Костов до главния прокурор с искане за дисциплинарно производство срещу прокурора (споменат по делото с инициалите Р. Л.) остава без последствие.
Съдът в Страсбург установява нарушение на чл. 3 от конвенцията – забрана за нечовешко и унизително третиране в контекста на неадекватното разследване. Интересното по това дело е, че към решението има допълнително становище, подписано от двама съдии, едната от които е българската съдийка Здравка Калайджиева. Съдиите Карлайджиева и Де Гаетано се присъединяват към извода на съда, че българските власти не са изпълнили своите задължения по процедурната страна на чл. 3 от Конвенцията. Те обаче смятат, че едновременно с това случаят повдига сериозни въпроси по друг аспект на позитивното задължение на държавата за провеждане на независимо разследване, което да е в състояние да доведе до идентифициране и наказване на виновните – а точно този аспект е пренебрегнат от мнозинството в решението.
Няма спор, че прокурорът трябва да има право на преценка дали фактите и доказателствата оправдават повдигане на обвинение пред съда. Но тази свобода на прокурора трябва да е обвързана с достатъчно гаранции, че той ще упражнява правомощията си добросъвестно, което означава да има съответна система за проверки и баланси, способни да предотвратят злоупотребите. Щом прокурорът може безнаказано да упражнява правомощията си на преценка произволно или недобросъвестно, както сочат фактите в случая, това подкопава процедурните гаранции на чл. 3 – дори когато нарушителят е идентифициран. Двамата съдии смятат, че жалбите на Бисер Костов срещу последователните актове на прокурора за прекратяване на разследването, сочат, че на национално ниво съществува само някакво подобие на проверки. Това се доказва и от факта, че четирима различни съдии ясно изразяват загриженост за добросъвестността на прокурора, който така и не намира достатъчно доказателства, за да напише обвинителен акт, но и не провежда старателно разследване за евентуални други начини, по които може да са получени нараняванията на г-н Костов (ако наистина прокурорът е вярвал, че това е станало по друг начин). В становището се изразява загриженост и за отношението на ръководството на прокуратурата и явното нежелание да се търси дисциплинарна отговорност
В случая безотговорната свобода на действие, произволното упражняване от прокуратурата на правото на преценка, води до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията и де факто – до една толерантност на властите към насилие, която подкопава общественото доверие в законността и върховенството на закона.