Един от най-големите проблеми на Родината е царящото безхаберие, граничещо с апатия. Управляват ни хора, на които не им пука за нас. Поведението на премиера показва : „Аз самият нямам семейство, какво ми дреме за другите?“ Нищо, че деца са убивани всеки ден. Няма значение, че отявлени престъпници се измъкват от ръцете на правосъдието и ни се хилят нагло от екрана. Няма значение, че обедняваме все повече – Дянков и другите нали са си добре? Няма значение, че полицията бие – нали искате силна държава? Не е от значение, че управляващите се опитват да ни настроят ту против БДЖ, ту против миньорите от „Марица-изток“ и с техните стачки да обясняват всяко поскъпване. В Ямбол имаме хубав лаф – това са номерата на Куцото Мите.
На държавата не й дреме за циганското беззаконие – циганите си имат „цар“, „барони“, имат и свой съд – мешере. Защо да спазват българските закони? Но да не безпокоим ромите и турците, че това си е дискриминация, расизъм, пък са и гласоподаватели. .. Искам да си отговорите, ама честно, на въпроса: „Ще просъществува ли политик като Ахмед Доган, осъден за антидържавна дейност, създал ДПС, в разрез с Конституцията, в Белград, Атина или в Москва, например?“ Отговорът е ясен, ама на кой му пука? България не е случила ни на народ – ние сме безропотни и боязливи овце, нас ни стрижат, доят и колят, нито на политици, умеещи само да се пребоядисват и грабят. Не сме случили и на църква даже, че и там агенти на ДС и слуги на дявола… Логиката на всички управляващи е следната: на българите, които оцелеят – здравейте! Тези, които умрат – Бог да ги прости. Онези, които предпочетат терминал 1 и 2 на летището – на добър час и лек полет! Никого не насилваме да стои в тази държава, това не е комунизъм! Това е непукизъм!
На кой му пука?
