Оставки за полицейско насилие?

Последното полицейско насилие разлюти премиера и той се закани да хвърчат оставки, защото в България всички разбирали от дума само по този начин. Странно защо обаче управляващите фактори в системата на МВР, а и тези над тях в държавата, разбират от дума само след като стане невъобразим медиен скандал, а не от първите сигнали. Бойко Борисов ли не знае, че има неоправдано полицейско насилие, той ли не е чувал за многото сигнали, опитали се да се превърнат в скандали, за да им обърне властта внимание, но не би. Помним за недоразумението с „човека глас“, помним как полицията нахлу в семейство в Кърджали, помним множеството оплаквания за неоправдано полицейско насилие.

Тогава винаги излизаше Цветанов, за да оправдае насилието с някоя информация кой в какво престъпление е замесен и общественото мнение беше забълничкано, че престъпникът си е получил заслуженото, нищо че понякога е ставало дума само за съмнение. Единствената поука, която си взе МВР през тези две години и половина, е поне да не ни показва всеки ден от малкия екран как „мачкат“ престъпността, защото явно разбраха, че проснатите на земята понякога и невинни хора не се нравят на публиката. Хората искат не да гледат като на филм силови полицейски изпълнения, а искат реална сигурност. Да не ги нападат в магазините им по няколко пъти в годината, да не посягат над дома им, да са сигурни на улицата. Никой не иска до всеки престъпник да има полицай, но всички искат адекватна полиция, която не само да се хвали колко престъпници е уловила, а разследващите й полицаи после да защитават медийните съобщения с обвинения. Защото за всички е ясно, че хвалбите и фойерверките не помагат, а пречат в борбата с престъпността…