Все по на глас започна да се изговаря това, което всички подозирахме -екологията у нас е поредната псевдокауза, през която се източват много пари. В 60 екологични организации влизат 150 милиона за 12 месеца от екологични европроекти. Нерядко едни и същи хора въртят по няколко сдружения. Стигна се до такъв абсурд, че шефът на парк „Витоша“ не само се е набутал в 7-8 екологични организации, в едното скрит зад съпругата си, но накрая се получило да протестира сам срещу себе си. Абсурд? Какво от това, щом играят пари и то достатъчно.
В друг случай жителите на Банско сами излязоха на бунт срещу еколозите, за да бранят пистата си, която е на световно ниво, както и просперитета на градчето, превърнато от ски туризма в истинска перла. Със сигурност има екологично мислещи хора, които застават зад идеите от убеждения, за тях природата е начин на живот и светоусещане. Ала опорочаването на една кауза е нещо страшно – то я убива. Всъщност не стана ли същото – много по-набързо, без маска и грим, и с множеството ромски организации, които грабеха пари от вън, а проблемите на ромите не помръднаха и на йота. Да не говорим за злоупотребите с уж благотворителни кампании, изродили се в чисти измами. Изобщо всяка добра кауза може да бъде омърсена, поругана, щом попадне в нечисти ръце. И това стеснява периметъра на идеалите ни, на каузите, зад които си струва да застанеш. Решението? Законодателни промени, който да не дават мръсните ръце да шарят, и обществена нетърпимост. Ала за гнусното, което остава в душите, няма спасение.