Печалният факт, писах вече, че единадесет от петнадесетте родни митрополити се оказаха сътрудници на Държавна сигурност е и национален позор, и национална трагедия. Малцина, за жалост, гледат дотолкова драматично на тъй драматичния проблем, обръгнали сме вече, нищо не може да ни учуди в милото отечество, а още по-малко ще ни развълнува. А невероятното е, че не се вълнуват особено и митрополитите-агенти, или ако се вълнуват, то не е, защото са прегрешили, а защото, според тях, други са прегрешили. Тези нещастници, наместо да си посипят главата с пепел, да се покаят и идат доброволно в манастир, обвиняват и заплашват, не схващат сякаш, че това, което са вършили, не е богоугодно дело, а наопаки. Плашат ни с разкол тези, които опетниха владишкото име, и непременно ще предизвикат нов църковен разкол, за да покажат за сетен път, че са милиционери, а не смирени служители на Господ…
Сетнините на скандала
