Вчера беше Трифон Зарезан и съм готова да се обзаложа, че на 14 февруари пак ще празнуваме със същата страст. Много е на сърце този празник за българина и е още едно потвърждение за виталната ни природа, въпреки мрънкането и вечното недоволство, което сме навлекли като доспехи през последните десетилетия.
Нищо случайно няма — щем не щем, генът у нас говори. За траките е писал древният Омир, какво гъсто вино са правили. В родовете ни се разказва как паницата с вино е обикаляла наред цялата челяд. Дионисиевите вакханалии кънтят в наздравиците за уж християнския Трифон. И някой може да ни критикуват за ракийката и салатката, за виното с дебелото мезе, но всъщност много здрав хедонизъм има в този тъй нашенски начин за разпускане. А който умее да се наслаждава на живота и даровете му, няма как да не е напипал нещо от позитивната философия на живота. Не случайно се казва: Наздраве!