Чужденците ни се чудят, че всеки ден при нас е празник . Днес отбелязваме по стар стил Трифон Зарезан, а според католическия календар Св. Валентин. Два празника и отново повод за софри и вдигане на наздравици. Няма лошо. Всеки празнува един от двата празника, а някои и двата едновременно. За такива неща да ни упрекват чужденците, а не за други негативи, заради, които ни отвеждат на челните места в черните класации в Евросъюза.
Поводи за напиване никога не липсват за българина. Зависи от настроението, но народа вече свикна да пие, за да забрави сивото и тягостно ежедневие, неволите си, недостига на средства, съкращения от работа и т.н. Някой преди време беше казал, че когато има криза, тогава народа намира всякакви поводи за софри и заведенията са пълни.
Не е лъжа, къде другаде да се отпуснат хорицата, освен вечер край трапезата или на чашка с приятели. Какво друго да стопли душиците им? Трагедиите от природните стихии или пък трагедиите от човешки грешки, които почернят страната ни с обявения национален траур. Ден да мине друг да дойде, това е българската философия според чужденците, тъй като, тук, у нас, те открили, че ние не мислим за бъдещето и не правим планове. Може е така да изглежда, но може и да са прави. Защото сигурността поражда желанието за планове, а не страха да не останеш на улицата, дали ще получиш заплата, с какво ще нахраниш семейството си и т.н. И това е повод за напиване, не само празниците, нали?
За наздравиците
