Обичният ни вицепремиер Симеон Дянков, обяви тези дни, видимо развълнуван, че такъв непрежалим кадър, като скандално известната Нели Нешева, е бил жертван, заради популистичните нагласи на обществото. И хвърли, надявам се не само мен, в почуда, защото неговата представа за популизъм, очевидно, се разминава с обществената представа или нагласа, както предпочете да я нарече този многоучен мъж. А почудата, нека изтъкна нарочно, е почуда трижди, защото не друг, а неговият патрон и многоуважаван наш премиер, даде блестящи уроци по популизъм, при това нееднократно. Като обясняваше, да речем, как е садил картофи, за да се спаси от жестокия глад, и ни призоваваше да садим, като него, от спасителния клубен, ако искаме да оцелеем. Или като обясняваше, че някакъв негов, митичен дядо бил репресиран, а пропускаше да обясни как е станало тъй, че след тези страшни, комунистически репресии на прародителя му, той и баща му са заслужили доверието на народната власт.
Доверие, всъщност, е неточно казано, защото днешният ни премиер е не просто пожарникар, както ни убеждават, а същински фаворит на онази власт, издигнал се до преподавател в милиционерската академия. Това обаче не го възпря, забелязахме всички, да плюе необуздано мръсните комунисти, да се представя за тяхна жертва и, което е направо трогателно, да обяснява, не само как е окопавал картофите, но и как е хранел прасето ли, кокошките ли, не помня вече. Ето, тези театрални изяви на премиера са пример за популизъм, долнопробен популизъм при това, защото са плитки като внушение и изиграни от посредствен, самодеен актьор. А колко смешно, колко жалко е всичко в поведението му, ако трябва да обобщим, личи най-вече от онзи, обикнат от него рефрен за лошото наследство, който е най-категоричният му популистичен жест. И малоумен да си, непременно ще се сетиш за онзи, колкото смешен, толкова тъжен виц, в който руснакът, като го поставят на тясно, току пита американеца: „Вие защо биете негрите?“. Обичният ни Симеон Дянков обаче не се сеща за всичко това, жестовете на премиера, каквито и да са те, очевидно, са свещени жестове за него, незасенчени от нищо лошо, а най-малко от проклетия популизъм, разбира се. Проклетият, всъщност, е доста неуместно определение, защото и той, обичният ни вицепремиер, борави твърде успешно с него, но далеч по-рафинирано. Като ни обяснява напето, да речем, че ако не спазваме любимата му финансова дисциплина ще се срути държавата и ще я докараме до гръцката трагедия, без да си дава сметка, че това, което той нарича трагедия, според бедния ни народ е благоденствие. Популизъм е, дори цинизъм, нека да е ясно, да убеждаваш най-бедния народ в Европа, че фискалната политика, която провеждаш, за да те харесат в Брюксел, е добра за народа, макар че го обрича на бедност. Както е популизъм да плашиш този народ с Гърция, която живее далеч по-добре от него, въпреки проблемите си, но не за това става дума, а за по-делнични неща. А по-делничното нещо е Нели Нешева, впечатлила всички ни с арогантността си, гравитираща до наглост и откровена простащина. Тази жена, видите ли, била изключително компетентна, незаменим специалист, работила прекрасно, направила чудеса, макар и само за година време, но нелепо се подхлъзнала и станала жертва. Трогателно, направо сърцераздирателно, бетер турски сериал, да се чуди човек как не им идва на акъла на тия хора, държавни мъже уж, да не хабят думите и чувствата си толкова нелепо. Защото, преди всичко, ако е въпросната Нешева наистина толкова компетентна и толкова съвестна, би била и морална! Тази простичка истина те, държавните мъже, може все още да не са я научили, но инак е известна от дълбоката древност и биха могли да я прочетат, под една или друга форма, и в писаното от Конфуции и в казаното от Сократ. Всеки, позволявам си нахалството да им припомня, който се усъвършенства професионално, се усъвършенства, преди всичко, морално, та е немислимо, според древните философи, ако си компетентен, да си безнравствен. В този смисъл, дали защото са нагли, или защото са прости, и въпросната жена, и застъпниците й, волно или неволно, са популисти, при това долнопробни популисти, които лъжат, волно или неволно, но нахакано. А непрежалимата Нели Нешева е популистка дважди, защото си надписвала бонуси, ежемесечни и годишни, сама на себе си, скришом, подвеждайки началниците си, може би, а обществото със сигурност, пък после не се посвени и да ни се накара. Нахалството на тази жена е галактическо, необозримо и невероятно, тя не само лъже всички, като си надписва десетки хиляди, след като не друг, а премиерът, най-тържествено е обещал да няма бонуси за администрацията, но и ни възпитава, поучава обществото, което реагира неадекватно, според нея. Неадекватната, всъщност, е тя, дори само заради това, че не е забравила нищо старо и не е научила нищо ново, щом се предоверява на комунистическата мъдрост:“Чрез нахалство към прогрес!“. Но в случая no-забавна е неадекватността на тези, които я защитават, за да покажат, за да докажат, волю-неволю, че са като нея И трябва да изтъкнем, колкото и неочаквано да е, в този случай, пък и в други подобни случаи, най-адекватна е реакцията на Бойко Борисов, който смело изисква оставките на провинилите се. Защото, колкото да не се вярва на ожалващата се Нели Нешева и на дръзновените й защитници, става дума тъкмо за провинение, дори за престъпление, морално престъпление, не защото се злоупотребява със служебното положение, а защото се лъже нагло народа А престъплението е още по-страшно.
Заради туй, че извършителят му не осъзнава простъпката си, че наместо да се оправдава, назидава, че има наглостта да ни съветва, нас, ограбените от нея самата. Всичко това застъпниците й, очевидно, не го разбират, та не е чудно, че не разбират и кое е популизъм и защо е популизъм, че не си дават сметка как самите се превръщат в популисти, докато защитават откровения популизъм, съчетан при това с наглост, за да е съвсем нелицеприятен. Или не искат да го разберат, което е по-лошо, защото това означава, че са по-нагли от нея, че напразно си въобразяват, че този народ е по-глупав, отколкото е, че непременно е по-глупав от тях. Не се досещам, да си призная, какъв вятър вее във височайшите им глави, но инак съм сигурен, че обичният ни вицепремиер е по-скоро нахалник, отколкото глупак. Симеон Дянков отново е верен на себе си, съвсем в свой стил, ако можем да наречем така отсъствието на добър тон, той е дотолкова самоуверен популист, че си I позволява да клейми популизма. Симеон Дянков, отново в свой стил, е и по-нагъл и по-циничен, от непрежалимата и незаменима Нели Нешева, но популизмът му, нека му кажем все пак, е по-неуместен и от нейния. И аз не вярвам, не съм малоумен, че мога да въздействам на някой гьонсурат с голи разсъждения, колкото и стройни да са те, но трябваше да напиша това, защото не искам да се подиграват С мен или с моя народ тъй нескопосно и, което е ужасяващо, високомерно…
За популизма
