Зимата ни се струва люта и нетрадиционна. Може би защото последните зими бяха по-меки. Студът, снегът, северният вятър, преспите, навяванията и поледиците са част от истинската мразовита и студена зима. Ако си припомним вярванията, че такава зима осигурява по-добра реколта за хляб, няма да ни стане по-топло. Със студът свикнахме и очакваме с нетърпение периодите на затопляне, но с жертвите от природните стихии не може да се свикне. Стени на язовири се късат, морските вълни атакуват брега, преспите затрупват хора и автомобили, а къде е човешкият фактор, който винаги трябва да гледа поне пет крачки напред, за да предвиди, това, което е според възможностите му, знанията му, опита му и добрите човешки практики. За тях обичаме само да говорим по форумите, да съставяме комисии, да пишем анализи и никога няма виновни, ама никога.
А вината разделяйки се на части губи от стойността си. По чудо оцелелите в Бисер разказват, че все пак е имало възможност да бъдат предупредени по-рано, дори с един час, но сега властимащите си прехвърлят топката от една институция на друга и се оправдават, че прокуратурата ще каже, кой е виновен. Само, че оцелелите години наред ще сънуват кошмарите, ще търсят да избягат от шока и от стреса, особено децата. Защото няма кой да ги компенсира за това. Близките на загиналите ще скърбят и ще изпитват ужас от всякакви такива новини. Властимащите може и да се сменят след време, но сега, никой от тях не иска да каже, аз можех да направя това и това. А човешкият живот е един и всеки трябва да го изживее подобаващо, защото тук поправителен изпит няма.
Зимно
