Срещу съдебната система роптаят всички близки на загинали в пътни инциденти и искат по-тежки наказания. Виновни според тях са съдии, защото не наказват тежко убийците на пътя, а им дават леки, най-често условни наказания. Никой от роднините, които оправдано не могат да се примирят с нелепо загубените си близки, не иска да разбере, че не съдията, който постановява присъдата, е истинският виновник, а законите и съдебната практика, въз основа на които се налагат наказанията в България. Често шофьорите са неосъждани, т. е. с чисто съдебно минало, и затова съдията е длъжен да му наложи наказание към минимума, а самият Наказателен кодекс предвижда по-леки присъди, защото става въпрос за престъпление по непредпазливост, а не за умишлено убийство.
Понятна е мъката, но все пак е добре пострадалите да насочат усилията си към тези, които наистина биха могли да променят нещата. За да се наложат по-тежки наказания за убийство при катастрофа, трябва да се промени Наказателният кодекс, което могат да направят депутатите, а не съдиите, защото те просто прилагат законите, такива каквито са ги направили законотворците ни през годините. И колкото и да се опитваме да черним и виним представителите на Темида, това е просто преливане от пусто в празно и не води до нищо друго освен до нагнетяване на излишно напрежение, а истинските виновници остават скрити под високопарни думи и удобни нападки срещу съдебната система, за да прикрият собственото си безхаберие.
Кой е виновен?
