Че чиновниците се назначават или с лични връзки, или с партийни протекции, това си го знаем прекрасно. Не знаеш
обаче кой е по-опасен, по-вреден, по-безотказно ерозиращ темелите на държавността. Дали онези „калинки“ по върховете, които освен че или са с фалшиви дипломи, или изобщо не ги притежават, но и са с криминални досиета за капак. Или другите -от средния ешалон, които назначават свои хора до портиера и чистачката и се държат като дерибеи.
Доскоро ни внушаваха – горкият чиновник, работи за 450 лева заплата. И се чудехме защо пък толкова се натискат. Видяхме, че нищо не е каквото изглежда – хилядни бонуси подреждат пъзела. В цивилизования свят, който иска сигурност, става държавен служител, който иска да печели повече пари – работи в частния бизнес. У нас държавната служба е сигурна и сладка, докато неговата партия е на власт, а бързите пари компенсират относителната кратковременност на това.
Мечтата да си чиновник
