Дяконе и поете, отдавна се канех да ви пиша нещо хубаво за положението в нашето Отечество, но комай няма какво. Българинът отново е роб, сега уж ни управляват сънародници, пък май сме по-зле, отколкото бяхме под турско. Днешните чорбаджии-кожодери пак не мислят за народа. Даже и сега си имаме Мидхат паша – той зове се Ахмед Доган и работи за турците, заедно с нови еничари.
Ботьов, комунизмът се оказа една уйдурма, голяма измама! Всичко прогресивно и добро, което имаше у българина след османското робство, бе унищожено от комунистите, тези вълци в овчи кожи. Тяхната работа беше „Нашето си е наше, а чуждото – общо!“. Що българи избиха, колкото и турчинът не е заклал. Окрадоха де-що можаха и още ни управляват! Левски, чистата и свята република я оцапахме. Отечеството се управляваше, управлява се и сега от най-долни и гадни крадливи мекерета, подлеци, доносници, шпиони, келепирджии и далавераджии, що биха продали и майка си за пари, които целуват задника на Великите сили. Прав беше – европейската политика е „Стани куме, да седна“.
Да бяхте видяли как се промени вашият приятел Стамболов и какъв тиранин стана… За едно не бяхте прави и двамата. Нашите съседи – сърби, гърци, румънци и турци се оказаха най-големите ни душмани. Язък, дето помагахме на сърбите и гърците да се освободят. За благодарност те разпокъсаха Отечеството и сега България граничи отвсякъде със свои земи.
Децата изоставят Родината, старите хора са отчаяни. Изобщо, доведени сме до такова злощастно и жалко положение, че приличаме на вас, когато сте живели във Влашко. Българите сме дълготърпеливи, но не знам какво още чакаме?! Май чакаме вий да се върнете и отново да ни поведете, да се жертвате, че ний сме овце… Дано дойде време и българинът направи ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък да излезе на борба със стихиите. Ще видим – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Дано българският лъв ревне още веднъж и отърси бълхите от козината си, пък дори да е за последен път. Нека живеем като достойни и горди хора или по-добре въобще да ни няма!
Писмо до Ботев и Левски
