Преди всичко на хляб и яйца били голяма част от българите, показват данните на статистиката. Това е най-често срещаното меню на обикновения човек, въпреки гръмките фрази по някои медии, че през 2013-та сме щели да забравим за кризата. Явно българинът скоро няма да забрави за кризата, за недоимъка – оскъдицата и мизерията са неотменна част от ежедневието му. Каквото и да подгласят необективните медии, картинката е повече от ясна. Тя не се различава много от времената, когато упорито и „вдъхновено“ градяхме „светлото бъдеще“, което все ни дебнеше зад хоризонта, но колкото и да тичахме към него, то все повече ни се изплъзваше. И сега още по-упорито ни се изплъзва, още повече, че демагогията днес в България не е много по-малка от някогашната, но е попрефинена. Но, както се казва, истината и тогава, пък и днес, не може да се прикрие.
И тогава, в тези „светли времена“, тя беше ясна за по-мислещите. И не случайно на времето хората бягаха на Запад, а не към „бленувания“ Съветски съюз. Бягаха въпреки затворените граници, въпреки желязната завеса. Колкото повече ни заблуждаваха, толкова повече бягаха. . . А никой не бяга от хубавото…
И сега е така… Един познат, който в началото на прехода отиде да работи в Испания, бе категоричен, че „нито за секунда“ не е съжалил, че е напуснал България. Мой братовчед също замина за Испания. И двамата не се върнаха – и без да ползват справките на родната статистика им е ясно, че тук се живее бедно и трябва да стоиш на хляб, кисело мляко и яйца. Само отвреме на време можеш да разнообразиш, колкото да не забравиш вкуса и на останалата храна.
Само на хляб и яйца…
