Скандалите в държавата станаха начин на живот. Редуват се на талази, отшуми един, застъпи се с друг. Понякога – по няколко, успоредно и едновременно. После – леко затишие до следващият. Докога? За кратко, за по-дълго, докато бъде разчепкан, изтискан и после – забравен. Вкусът към пикантерията е разбираем, лошото е, че нищо не следва, нищо не се променя. Само една голяма гюрулутия. Оставаш с усещането, че съществува някакъв невидим мозъчен тръст, който следи да се поддържа нахранена хорската лакомия към скандалите.
Все още актуални са ни скандалите с раздадените бонуси, с управленците без дипломи като Харизанов и фалшивата диплома на Калинка. Съвсем наскоро бе скандалът с помилванията на вицепрезидента Марин.
И това от най-скоро време. А нима забравихме скандалите около подслушванията и лицето Филчев. Тук-таме за разтуха се появява периодично някое полицейско скандалче – в едно семейство нахлули за няколко кутии незаконни цигари, някой набили… Други пък са с уж културен привкус -поотшумя личността Мишел Бонев, нейният филм в Италия и българският воаяж на фестивала във Венеция. Скандалите в двойките са много популярни. Там вече надничането под юргани и в купчината мръсно бельо е задължителна. То не бяха Волен и Капка, не бе Веселин Маринов и бившата му, да не говорим за Иван и Вихра…
Покрай скандалите по-лесно преглъщаме най-ниските заплати в Европа, поредното поскъпване на всичко, увеличените депозити в банките уж на българите, но всъщност едва на неколцина от тях. Ако римляните живееха днес, щяха да кажат: „Зрелища, зрелища, майната му на хляба!“, а австрийката с пастите ще възкликне: „Като няма хляб, яжте скандали! И те засищат!“
Скандалите – начин на живот
