Преди време присъствах на организирана от синдикатите среща, на която трябваше да бъдат анализирани проблемите, свързани с младежката безработица в България. Една дама, която не е търсила работа от 1975 година, изрече с небивал патос: „Младите хора у нас не искат да учат цял живот, както е в чужбина! Те искат да работят за висока заплата! Кажете, младежи от Ямбол, какво ви е необходимо, за да започнете работа?!“ Ситуацията щеше да е забавна, ако не беше толкова сериозна. Първо, няма как да учиш цял живот, защото образованието не е безплатно, а вложените финансови средства все пак трябва да се връщат. Второ, всеки иска да работи за добра заплата – как с 300 лева да плащаш 200 лева ток и да живееш? Много работодатели искат млади хора без стаж да им работят без пари. И аз съм попадал в тази схема. .. А публична тайна е, че в малките градове като Ямбол има картелно споразумение между крупните бизнесмени да не плащат големи заплати. Алтернативата за младите хора е политиката – те стават членове на БСП или ГЕРБ и се надяват партията-майка да спечели изборите, за да се облажат и те. Тъжно, но вярно…
Бъдеще за младите
