Българинът харесва силния човек, особено, когато това е най-големият началник в държавата – този, от когото министрите се страхуват, „за да не правят глупости“. Същият, който докато пътува от Бояна до Министерския съвет, е приготвил зам.-здравната министърка Гергана Павлова – демек, вече е уволнена. Той е непосредствен до първичност – ту се умилява от привързаността на майка си към нейните кокошчици – като в приказките тя пита „къде е онази, сивичката“, ту решително се кръсти и казва „да пукна“, ако парите от десетократно по-скъпите лекарства отивали в черна каса на ГЕРБ.
Да, управниците са такива, какъвто е народът, който ги е излъчил. Ала става ли управлението по-смислено, а животът ни по-неабсурден от това? Или напротив и то тъкмо по същата причина…
Взаимовръзка
