Просветният министър не може да забрани децата да слушат чалга в училище и да се забавляват на тази музика. Прав е че, ще го обвинят в дискриминация. Никой не може да задължи и учителите да сторят същото. Друг е въпросът, че мобилните телефони, които трябва да бъдат изключени в час, звънят непрекъснато и то, точно, с тези мелодии. Да оставим настрана и факта, че останалите се дразнят при всяко позвъняване. Но има и нещо положително, така по-лесно дори и учителите запомнят хитовите парчета. На които после играят по партита и в дискотеката. Никой не може да отрече, че повечето от родителите на децата в къщи слушат точно тази музика.
Децата израстват с чалгата. Те са многобройната публика на големите концерти на „Планета“, които се организират в страната. Това също никой не може да го забрани. Друг е въпросът, че трябва да се намери начин, за да им се покаже, че има и друг вид музика. Не само в часовете по музика. Някъде бях чела, че точно чрез чалгата подрастващите изразяват своето недоволство срещу статуквото. Дори още по-смело, тъй като даваха пример със слушането на рока, преди години. Нека не забравяме, че има и такива деца, които ходят на солфеж, свирят на музикален инструмент или пък пеят в хорове. И всичко е въпрос на желание. Не е необходимо и да се заклеймяват хората, които слушат чалгата, която през годините се доразви и не е, оная, както в първите години на демокрацията. И точно тук трябва да си припомним, че щастието е сам да избираш какво да правиш. Почитателите на чалгата не трябва да се слагат под един знаменател и да се причисляват към „измета“ на обществото. Нека уважаваме правото на избор на другите. И да не им налагаме граници, да им натякваме и да се стига до забрани. Защото забраненото е най-сладко.
Всеки прави своя избор
