България е страна на мечтите. Но не в добрия смисъл на думата – място, бленувано от чужденците, които мечтаят как да станат българи. Напротив – оттук избягаха дори инвеститорите, въпреки уж най-ниските данъчни ставки и възможността да печелят заради високите цени на масовите стоки. Ако сме точни, България по-скоро е страна на мечтаещите. На мечтаещите как да избягат оттук. Да избягат от мизерията, да напуснат държавата, в която не само често законите не се спазват, но не се спазва и конституцията. Въпреки наличието на Конституционен съд. Страната ни е място на диви парадокси – в конституцията пише, че сме социална държава, а сме най-бедни в Европа… А парадоксът е още по-голям, защото сме по-бедни не само от европейците. Е, не е за учудване, че имаме по-нисък стандарт от швейцарците –
не случайно доскоро ни убеждаваха да станем Швейцария на Балканите. Ето, жителите на красивата алпийска страна гласуват на референдум за увеличаване на продължителността на годишния отпуск от 4 на 6 седмици. Гласуват, защото наистина са социална държава…
Оказва се, че и Китай, който доскоро бе прочут с изключително ниските си заплати, който бе мечта за други анализатори, които ни убеждаваха да подражаваме на китайското чудо, е успял да вдигне рязко заплатите. Според Робърт Кайло, старши икономически консултант в Международната организация на труда, минималните заплати у нас вече са по-ниски дори от минималните в Китай. С което става ясно, че се е сбъднала друга мечта – на Иван Костов – да се утвърдим като държава с ниско заплащане на труда, така уж ще привлечем чужди инвеститори. Които, кой знае защо, никакви ги няма…
Мечти и парадокси
