Управляващите ни демонстрираха колко малко достойнство им е останало с участието си в небезизвестната игра „Натопи другарче“.. . Трайков си призна наивността – смятал, че външният министър му е приятел, но не било така, защото го натопил. И то след като всички, без изключение, се попекли дружно на плажа… И то след като Трайков предварително обяснил на Младенов, че от идеята на външно за бизнес форум нищо няма да излезе (разбирай – ще си останат само с единия плаж), но външният министър не, та не… И Трайков се оказал прав, а Младенов, щом разбрал, че ще му търсят отговорност, че наистина са останали само с плажа, прошепнал на ухото на когото трябва каквото не подобава. . . И вместо външният министър да си подаде оставката, вън от кабинета се оказал друг…
Интересно е, че министрите набързо успяха да излязат с няколко версии и за Катар, и за оставките… И Борисов пак трябваше „да се поти“ пред медиите „заради тях“. Засега земеделският министър се отърва най-леко след катарската авантюра. . . Но той може да е следващият…
Едва ли на Борисов му припарва под нозете само от горещината на катарските плажове, от шокиращия провал на пътешествието до Катар.
Дали пък не му припарва и от перспективата руснаците да му изпратят през април „с панделка“ поръчания и почти изплатен руски реактор за
АЕЦ „Белене“. И ще трябва да търси пари да го доизплаща, ще трябва някъде да го монтира – засега в Козлодуй, което също няма да е безплатно. А любимият Дянков е с празна касичка, изчезнаха и наследените пари от „лошата тройна коалиция“, а нови пари без заем едва ли ще има… Затова ли Борисов, в „годината на Трайков“, реши да се включи в играта „Натопи министър“?…
Натопи другарче…
