Стана обичайно през няколко дни посред пътя да се развалят локомотивите на влаковете и пътниците да чакат с часове да ги извозят с рейсове или пък да се търси друг локомотив да издърпа закъсалата композиция. Разбира се с тайната надежда, че и другият локомотив няма да се развали. Не е рядкост, не е неочаквано, когато стар локомотив се самозапали, но и това вече не прави впечатление на никого. Сякаш че не живеем в XXI век, сякаш че не се намираме в Европейския съюз, нито пък в Европа… Още по-абсурдно е, че държавните мъже дори не дават вид, че поне малко се трогват от мъките на пътниците.
А най-абсурдното е, когато след поредното самозапалване някой чиновник започне да обяснява, че на локомотива нищо му нямало – преминал бил всички прегледи, обяснява как бил „само“ на 35 години и т.н. И се питаме – колко още локомотива трябва да изгорят, за да стане ясно, че са необходими законодателни решения – машина над 30 години да не може изобщо да се движи по българските жп линии. Защото здравето и нервите на българските пътници са по-важни от всичко останало. По-важни са дори от самото съществуване на БДЖ. И ако в тази компания няма годни и по-нови локомотиви, да я закрият и да пуснат да ни возят частни фирми – срещу ясен регламент. Същото се отнася и за автобусите, които ни возят – колко още катастрофи трябва да се случат, колко хора трябва да загубят живота и здравето си, колко още семейства трябва да се почернят докато народните ни представители осъзнаят, че и автобусите за превоз на пътници не трябва да се използват повече от примерно 20 години. И да не се разчита само на техническите прегледи. Което се отнася и за такситата – там срокът трябва да е много по-малък – например 10-12 години. Това всъщност е единственият начин да спре досегашното безумие…
Стари трошки създават проблеми
