Ние живеем в страната на чудесата отдавна, всякога сме живели в тази прелестна страна. Прелестна, ако я гледаш отстрани, разбира се, защото разровиш ли, както казва поетът, ще мирише. Така или иначе, чудесата са си чудеса винаги, но никога не са били тъй релефни, тъй осезаеми. А ето, доживяхме, а сме страна на щастливите кокошки и нещастните хора. А и страна на щастливите прасета, защото вече е задължително, оказва се, да къпят прасетата, а маса народ няма баня, че и вода няма понякога. Въобще, не само сме страна на чудесата, но и не се задоволяваме със старата слава, измисляме все нови и нови чудеса. А и сме гениални, вижда се, щом я докарахме дотам, че да са щастливи и кокошките, и прасетата, а хората да са нещастни…
Страната на чудесата
