„Всичката Мара втасала в държавата ни“, че ни занимават с европейските стандарти за пенсионната реформа. Хубаво, но нито възрастта, нито доходите, нито изравняването на стажа на мъже и жени, стои на дневен ред за средно статистическия българин. Европоказателите са едно, българските условия за труд, доходи и стандарт, са нещо съвсем друго. В основата на тази полемика е същественият въпрос – къде е икономиката, къде са новите работни места, къде е разширяването на производството и т.н. Защото без производство, без работни места, няма заплати еднакви с европейските, няма еднакъв стандарт на живот и всички неща, които включва той. Пак във всичките, тези разговори, продължават да настройват младите специалисти срещу хората с опит, продължават да ги настройват срещу пенсионерите, които младите издържат. Какъв отговор ще трябва да даде държавата на бъдещите млади специалисти, които ще искат да започнат работа, но няма да има свободни работни места, защото всички ще работят до приблизително 70 години. Какъв отговор ще даде държавата на младите, чийто родители вече 20 години работят и се осигуряват, но няма да излязат скоро в пенсия. В другите държави хората може и да се пенсионират на тези години, но не живеят в ежедневен стрес – без работа, с ниски доходи, без качествено здравеопазване и т. н. Вярно е, че в общността всички държави трябва да спазват общи правила, но в определени области, всяка държава трябва да има право за решение, което е най-доброто в интерес на гражданите си. Засега тези експертни разговори само всяват повече стрес и несигурност в хората, и никак, ама никак, не са доказателство, че държавата се грижи за населението си.Същественият въпрос
„Всичката Мара втасала в държавата ни“, че ни занимават с европейските стандарти за пенсионната реформа. Хубаво, но нито възрастта, нито доходите, нито изравняването на стажа на мъже и жени, стои на дневен ред за средно статистическия българин. Европоказателите са едно, българските условия за труд, доходи и стандарт, са нещо съвсем друго. В основата на тази полемика е същественият въпрос – къде е икономиката, къде са новите работни места, къде е разширяването на производството и т.н. Защото без производство, без работни места, няма заплати еднакви с европейските, няма еднакъв стандарт на живот и всички неща, които включва той. Пак във всичките, тези разговори, продължават да настройват младите специалисти срещу хората с опит, продължават да ги настройват срещу пенсионерите, които младите издържат. Какъв отговор ще трябва да даде държавата на бъдещите млади специалисти, които ще искат да започнат работа, но няма да има свободни работни места, защото всички ще работят до приблизително 70 години. Какъв отговор ще даде държавата на младите, чийто родители вече 20 години работят и се осигуряват, но няма да излязат скоро в пенсия. В другите държави хората може и да се пенсионират на тези години, но не живеят в ежедневен стрес – без работа, с ниски доходи, без качествено здравеопазване и т. н. Вярно е, че в общността всички държави трябва да спазват общи правила, но в определени области, всяка държава трябва да има право за решение, което е най-доброто в интерес на гражданите си. Засега тези експертни разговори само всяват повече стрес и несигурност в хората, и никак, ама никак, не са доказателство, че държавата се грижи за населението си.