В навечерието на Великден и в началото на пролетта всички общини обявяват акции за почистване на градове и села. Тази година е малко по-различно, тъй като общините подкрепят и се включват в мащабната акция на bTV „Да изчистим България за един ден“. Какво се оказа на практика – че една национална медия, следвайки международния опит, може да вдигне на крак цялата страна. Добрите практики показват, че през годините също са организирани такива кампании, когато хората излизали масово да почистят улицата на която живеят, района около жилищните блокове, обществените места и т.н. Само че за тези акции продължава все още да се говори, че хората излизали под строй. Не знам, обаче, дали през годините някой е бил за мръсна околна среда, за непочистени улици и райони в градове и села.
Защото дори и да е имало по-тарикати и по-мързеливи, които не са се включвали в акциите, то болшинството от българите са били радетели за по-чисти и по-удобни за живеене населени ме¬ста. Колкото до задължителното участие – и сега го има. Практиката показва, че ръководители на местни и държавни структурни са начело в редиците на почистващите в акции, а до тях са подчинените им. Може би сега вече не се нарича задължително участие, а гражданско поведение. Всъщност, каквото и да е тълкуванието, е безспорно, че само всички заедно можем да приведем в по-привлекателен вид средата, в която живеем. И да я поддържаме чиста. А винаги е имало, има и ще има такива, които продължават да изхвърлят боклуците си през балкона, да струпват отпадъците на тротоарите, да хвърлят боклуци по улиците, а не в кошчетата за отпадъци. Въпросът е те да стават все по-малко и местната власт да упражнява контрол.
