Броени дни ни делят от Великден, празникът, който след Коледа е най-таченият сред християните. В страната вървят акции за пролетно почистване. И всеки се стреми да прочисти дома си преди големият пролетен празник. Забързани в ежедневието обаче забравяме да прочистим душите си, сърцата си, мислите си. Забравяме да прогоним и да изхвърлим насъбраната отрицателна енергия, която ни задушава, изсмуква силите ни и ни превръща във вечни мърморковци, в навъсени и недоволни от себе си и от другите хора. Не искаме и да се отървем от злобата, която първо спъва собственото ни развитие, която отблъсква околните, която ни прави черногледи.
Някак механично се хвърляме във водовъртежа да правим, това, което правят и другите, да спазваме традицията, за се впишем в общото.
Но къде остава сърдечността, добрата дума, усмивката, позитивната мисъл и усещането, че хармонията и красотата се крият в малките неща. Онези, малките неща, които често наричаме отживелица, тъй като във времето, в което живеем, казваме, че действали законите на джунглата. Забързани в собственото си оцеляване, подтискаме най-ценното – елементарните човешки отношения. Трупаме маска след маска според ситуациите в ежедневието и си мислим, че, уж, сме се съхранили дълбоко в себе си. Една заблуда, която, някой откриват много късно, а други не успяват дори да елиминират до края на живота си. В надпреварата за пролетното почистване няма нищо лошо, тъй като това е стремежът ни за чиста околна среда. Но и стремежът да прочистим душите си от ежедневните плаки, не е маловажен. Натам трябва да насочим усилията си, за да ни бъде по-леко, по-ведро, по-истинско ежедневието.
Прочистване?
