Съвсем са се размили границите ни за морал, за правилно и неправилно и в това се убеждаваме всеки ден. Никой в Окоп не се интересува дали кметът им е извършил престъпление, нищо че той точно като кмет е заверил фалшиви пълномощни, знаейки че не са истински и то не къде да е, а в заведение в ромската махала. Всеки преценя постъпката му според това какви са роднинските му отношения с него и страха си от бъдещо разчистване на сметки, защото така или иначе той ще се върне след една година и пак всичко в селото ще зависи от него. Никой не се вълнува защо след като има присъда отново се кандидатира за кмет, защо ще продължи след време пак да кметува, сякаш това да лъжеш, мамиш и фалшифицираш е съвсем в реда на нещата и всички го приемат като нещо нормално, все едно не кметът е виновен, а лошите съдии са окипазили хубавия човек. Затова не можем да се преборим с корупцията и престъпността, защото сме ги приели като норма, която явно е удобна за всички и никой не иска да се отърси от нея.
Размити граници
