Отива си. Цяло едно изумително поколение творци, с които израснахме, неусетно си отива от нас. Тихо и мълчаливо, след поредното кратко съобщение за нечие поредното отпътуване в отвъдното. Вчера бе невероятният Наум Шопов. Преди това колегите му актьори Коста Цонев, Георги Черкелов, Велко Кънев, журналистът Александър Авджиев… Не, не, няма да изброявам, защото не мога. Едни ще кажат, че всичко това все пак е нормално. Тъжно, но неизбежно. И сигурно ще са прави. Ала не просто става естествената смяна на поколенията, отива си цяла една епоха. Да, отива си едно поколение, което не живя в лесни времена, но носеше много талант, впечатляващо достойнство и размах. На нас, които все още сме тук и сега, ще ни е все по-празно и ще се питаме – еди кой си още ли е жив или и той умря. А доста по-младите скоро ще задават въпроса – кой пък беше тоя…
Те си отиват
